Система за охлаждане на двигатели с вътрешно горене

Системата за охлаждане на двигателите с вътрешно горене (ДВГ) се прилага при топлинните машини за отнемане на отделената топлина, която не е превърната в механична работа. Тя е съвокупност от устройства, с които се реализирани различните технически решения за отнемане на излишната топлина от двигателя и обезпечаване най-добри условия за работа му при различни режими на натоварване.

Използват се два типа системи:

• с въздушно охлаждане;
• с водно охлаждане.

Въздушно охлаждане [редактиране]

Въздушното охлаждане, като система, използва увеличена охладителна площ за топлоотдаване от двигателния цилиндър, цилиндровата глава и картера на двигателя, с което се осъществява топлоотдаване към околната атмосфера. Конструктивно се реализира със значително оребряване на тези части на двигателя, чиято площ е в състояние в съприкосновение с въздуха да отдаде излишната топлина.

Предимства [редактиране]

• Това е най-простата и лека конструкция от системите за охлаждане. Отлетите охладителни ребра увеличават многократно топлоотдаващата способност на двигателя от насрещния въздушен поток. Намира приложение в евтините непретенциозни мотоциклетни двигатели, преносими машини, маломощни генератори за електрически ток, в авиационните двигатели, където топлообмена се осъществява само от директно обдухване. В леки и тежки автомобили охлаждането се осъществява с принудително обдухване с високооборотен вентилатор.
• Лесно се достига да работна експлоатационна температура.
• Не се изискват специални грижи при ниски околни температури.

Недостатъци [редактиране]

• Отделя се част от мощността на двигателя за задвижването на вентилатора за принудително въздушно охлаждане. Налага се поставянето на специална кутия или ламаринени капаци като въздуховоди на потока въздух от вентилатора към цилиндрите. Така е конструирана охлаждането при леките автомобили "Татра", популярните "Трабант" и "Запорожец", чешките камиони "Татра" и "Прага" и авиационен редови двигател "Валтер".
• Двигателите са по-шумни поради липсата на водна риза.
• Имат непостоянен температурен работен режим, променящ се в по-голям температурен диапазон в зависимост от работния режим на двигателя. Поради това двигателя се износва по-бързо и се намалява неговия междуремонтен ресурс.
• За регулиране на температурата се използват дроселови клапи поставени в канала на охлаждащия въздух. Задвижват се от термостат посредством лостова система при достигане на работната температура. Това оскъпява стойността на конструкцията.

Водно охлаждане

Охлаждането с течност популярно се нарича водно охлаждане, макар вода на нашите географски ширини непрекъснато и безопасно може да се използва само при положителни температури на околната среда. В двигателите основно се използват течни флуиди с незамръзващи съставки известни с търговското наименование антифриз. Охлаждането с течност е възможно поради по-специалната конструкция на двигателите — изработени са с две стени и течността може свободно да се движи около цилиндрите и в обема на цилиндровата глава на двигателя. Така в кухия обем на двигателя чрез т. нар. водна риза бързо се отнема топлината и се осъществява конвекция - т.е. процес на топлопренасяне чрез движение на частици флуид и топлообмен между двигателя и по-ниската температура на въздуха от околната среда.